Кабинета по химия (Никол Далия)

Отново скучен ден. Вече започна да се стъмва и беше крайно време да си тръгвам. Прибирах и последните документи, когато някой почука на вратата.
- Отворено е! - провикнах се.
- Госпожо, обещахте да поговорим след часовете. - чух мъжки глас от вратата и се обърнах.
- Дийн!? - повдигнах вежди изненадано.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

Отново в града! Липсваха ми хората. Липсваше ми дори въздуха. За пръв път отсъствах за толкова време. Но най-после се върнах. Отново. И разбира се, първият човек, при който реших да ида, беше Никол. До колкото разбрах беше станала учител в гимназията. Поразпитах и скоро намерих кабинета й. Почуках и почаках да отвори.
-Отворено е!-провикна се и влязох.
-Госпожо, обещахте да поговорим след часовете.-казах, като се подпрях на касата на вратата и зачаках реакцията й.
-Дийн!?-погледна ме изненадано.
Почанах бавно да се приближавам с лека усмивка.
-Очаквах по-добро посрещане.-засмях се и спрях в средата на кабинета.

Засмях се и оставих документите. Приближих се и силно го прегърнах.
- Къде беше!? Ужасно ми липсваше. - усмихнах се и го погледнах
- Градът не е същия без невероятния Дийн Уинчестър.
Засмях се и леко го целунах по бузата.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

-Радвам се да го чуя.-засмях се леко и се доближих максимално до нея.
Наведох се към нея и съвсем леко я целунах по челото.
-Ти също ми липсваше.-усмихнах се и нежно спуснах ръце по талията й.
Това момиче наистна успяваше да ме докара до лудост. Не знам защото ме пренебрегваше, или защото беше близка с мен, но нещо в нея толкова силно ме привличаше.

Погледнах го в очите със съвсем лека усмивка. Свалих ръцете му от талията си и се върнах при документите. Направих се, че нищо не е станало. Мразех, когато правеше така! Аз го имах единствено за приятел... Мразех и обичах всяко негово докосване. Караше ме да се чувствам толкова... значима.
- Е, защо си тук? - попитах и го погледнах.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

- Никол, моля те, спри. Отново ли започваш? Всеки път, щом се приближа към теб, ти се отдръпваш. Поне ми кажи къде бъркам.-погледнах я умолително.
- Знаеш, че няма да се откажа от теб, нали?-погледнах я и се усмихнах.
Приближих се максимално близо до нея.
- Никога...-прошепнах в ухото й.

Усмихнах се на една страна и го погледнах.
- Никога значи?? А ти какво очакваш? Трябва да спреш, Дийн. Нямаше нищо между нас когато си тръгна, няма да има и сега. Просто си го набий в главата. Става ли?? - погледнах го и се усмихнах.
Грабнах и последните документи и тръгнах към вратата.
- Идваш ли или оставаш в кабинета?

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

-Ами... Хайде де. Знам, че и ти ме искаш.-ухилих се.
Никол ме погледна въпросително.
-Виждам го в очите ти.-засмях се леко и се приближих към нея.

- Ммм... Добре. Сега погледни отново и ще видиш в тях "разкарай се!!" - ухилих се и му обърнах гръб.
Не исках да се държа така с Дийн. По простата причина, че няистина го исках. Но ако исках да го видя поне още веднъж, по-добре беше да стоя далеч от него.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

Странното е, че се държеше така студено, а беше напълно наясно, че мога да прочета всяка нейна мисъл.
Хванах свободната й ръка и опрях Никол с гръб към стената.
- Искам те.-прошепнах в ухото й и съвсем нежно допрях устните си до нейните.

Целуна ме!! Дийн ме целуна!! Това го желаех още от... Дори не помнях откога. Но не отвърнах на целувката му. Погледнах надолу и въздъхнах тежко.
- Да тръгваме! Сигорно вече сме последни в училището. - казах нервно и отново тръгнах към вратата.
Мразех държанието си към Дийн!! Но към него изпитвах такава слабост...

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

-Ето, отново го правиш.-изръмжах с по-висок тон и излязох от стаята.
Облегнах се на стената и ударих леко главата си в нея. После погледнах Никол.
- Къде отиваме?

- Къде отиваме? - попита.
В очите му виждах, че вече му писваше. Но.. Добре де... какво трябваше да направя!? Да му се хвърля на врата?
Но всъщност.. Като за пръв и последен път, това не бе лоша идея..
Замислих се точно преди да затворя вратата. После погледнах Дийн.
- Мисля, че отиваме там, където искаш най-много. - изпуфтях и отново отворих вратата. Влязох, но не чух стъпките му. Обърнах се, хванах ръката му и го задърпах навътре. Затворих вратата и завъртях ключа.
- Е... ти си... - въздъхнах след като се облегнах на вратата.

Vampire Брой мнения : 10 Join date : 02.03.2011

Никол ме задърпа навътре и заключи вратата. Дали най-после се примири с това, че и тя ме искаше така силно?
- Е... ти си... - въздъхна.
Приближих се до нея и целунах челото й, като обгърнах лицето й с ръце.
- Виж, Ники, ако не искаш... просто не го прави... - погледнах я.
Добре де, говорех глупости. Тя бе човек... съответно, можех да прочета абсолютно всяка нейна мисъл. Но ако си бе втълпила да не го прави, не можех да я накарам.

Хванах ръцете му и ги задържах.
- Знаеш ли... Писна ми! Наистина ми писна! Да, искам го! Да, ще го направя! Само не ми казвай, че сега ти си този, който мисли да се откаже! - погледнах го сериозно.
На лицето му се изписа.. дори не успях да разбера какво. Толкова много чувства на едно място...
- Просто... го направи... Става ли? - успокоих се и прошепнах.
Той се приближи, но... естествено това не стигаше. Прокарх ръце зад врата му и го целунах.